Кооперацията във Велико Търново всяка година постига такива резултати, че се включва заслужено в класацията на 50-те топ кооперации. И то - винаги на призовите места. Но само до преди година тази кооперация нямаше нито един магазин, включен във веригата. Специално сме се интересували защо е така. Въпросът ни беше още по-настоятелен, като имахме предвид как добре изглеждаха всички магазини, колко разнообразна стока имаше в тях и как целият им външен и вътрешен вид показваха модерно съвременно ниво. В тях имаше всичко с изключение на електронната техника, която е вече нещо съвсем нормално за съвременната търговия.
С една дума - кооперацията трябваше да направи само една крачка, за да стигнат магазините й всички критерии за включване във веригата.
Сега кооперацията направи тази крачка. Пет от магазините й вече са във веригата, а през настоящата година още два ще бъдат подготвени и включени в нея.
Как беше направена тази крачка
В случая не става дума за забавяне, а за едно изчакване, в голяма степен основателно. Господин Марин Маринов, председател на кооперацията, още година-две назад споделяше, че магазините са ремонтирани, добре поддържани, редовно и добре зареждани, но за въвеждането на електронна техника в тях причините са преди всичко психологически.
Спомням си посещението в едно от съставните села. Магазинът правеше впечатление с външния и вътрешния си вид, с добрата аранжировка на стоките, с цялостното си излъчване. Продавачката беше спретната и приветлива жена. Магазинът правеше добри обороти, беше успял да се наложи в селището. Господин Маринов спомена, че времето изисква в кооперативните магазини да навлезе електронната техника. Тогава магазинерката реагира остро: ако тук вкарате електроника - веднага напускам!
Тази ситуация беше характерна за доста от търговските обекти. Ръководството на кооперацията прояви човечност и пред избора електроника или стари и заслужили търговски кадри - избра второто.
А времето течеше. Много от тези заслужили кадри отидоха в пенсия. И дойде моментът електрониката да навлезе в магазините, да навлязат по-млади хора, като същевременно бъдат обучавани, за да работят на ниво.
Между впрочем, както се казва на народен език, описаният по-горе магазин утрои оборотите си след като в него беше въведена електрониката и беше включен във веригата КООП!
Струва си да се подчертае, че довеждането на обектите до вид, отговарящ на изискванията за включване във веригата, е извършено на стопанска сметка със собствени кадри. Така инвестицията е в разумни граници и кооперацията няма задължения към никого. Един техник, един строителен работник и един работник по поддръжката са извършили цялата модернизация на магазините.
В близките планове на кооперацията е задачата още два магазина да бъдат подготвени за включване във веригата. Набелязани са и селищата, където ще са тези магазини.
Няколко думи за кадрите
В кооперацията има видима нагласа да се привличат млади кадри с високо чувство за отговорност и с добра подготовка. Добре е когато работят рамо до рамо служителите с опит и младите кадри с нова подготовка и амбиции.
Интересен е подходът към младите член-кооператори. Управителният съвет подготвя срещи с младите. На тези срещи ще бъдат чути интересни виждания и идеи. На тези срещи могат да бъдат набелязани и млади хора, които да бъдат привлечени за работа в кооперацията.
Тук си струва да направим паралел с още една интересна стъпка на ръководството на кооперацията - това е съветът на старейшините. Така както трябва да бъдат чути младите, така е полезно да се вслушаме и в мъдростта на хората с голям професионален и житейски опит.
На пръв поглед това са два полюса, но всъщност става въпрос за едно и също нещо - възможност всеки да подпомага кооперацията с опит, идеи и перспективни виждания.
Подходът е технологичен, но по-точно е да се каже, че е психологически. Председателят на кооперацията е артистична натгура по природа и владее тънкостите в работата с хората. При описания подход възрастните получават благодарност, а младите - криле.
Петте магазина от веригата вече са с търговска информационна система. Това изисква добра подготовка на продавач-консултантите да работят с тази техника. Затова обучението на кадрите е една от главните задачи на кооперацията. През специална подготовка минават всички, които работят във ВК "Наркооп". Оказва се по-трудно поради различни причини всички да минат през обучение в Пловдив, затова ръководството организира обучение на място. Канят се специалисти по различни специалности. След такова обучение всички получават свидетелство за придобита квалификация. Обучението се извършва в извън работно време. През такова обучение по собствено желание преминава и самият председател на кооперацията.
Сега две служителки на кооперацията завършват магистратури по счетоводство и контрол и по туризъм. Кооперацията заплаща това обучение и разходите бяха одобрени на общото събрание като печеливша инвестиция.
Като говорим за отговорност на кадрите си струва да отбележим, че през миналата година са направени четиридесет и девет инвентаризации!
Член-кооператорите - едно взискателно и активно семейство
Осемстотин и двама човека членуват в кооперацията. Цифрата не е малка, като се има предвид, че доста от селищата имат минимален брой жители. Така например жителите на Буковец са между четиридест и осемдесет човека, жителите на Пушево - малко над стотина човека и т.н. Като проблем ръководството на кооперацията очертава малкият брой член-кооператори в някои от селищата. Такава е картината в Миндя, Капиново, Арбанаси. А в село Малки Чифлик няма нито един член-кооператор. Това обаче не пречи на кооперацията да има там свой магазин, защото животът показва, че кооперацията е нужна на цялото население.
Бурно преминават общите събрания в кооперацията. Така например на последното общо събрание един от членовете на кооперацията предлага да се възобнови кооперативното хлебопроизводство като се позовава на простата сметка: в двадесетте кооперативни магазина да се продават по двадесет хляба - пак има сметка. На пръв поглед има сметка, но в действителност изчисленията показват друго. Прави впечатление зрялата преценка на всички. Предложението е подложено на гласуване и е отхвърлено.
На това събрание се разисква и въпросът дали да се капитализира дивидентът или да се раздаде на хората. За пореден път кооперацията завършва годината на печалба и постига ръст от близо деветнадесет процента. Магазините в селата Леденик, Балван, Шемшево и др. правят по около половин милион стокооборот. Кооперацията разполага със сериозна сума като собствени средства. Затова се обсъжда въпросът дали тази година дивидентите да не бъдат раздадени на хората, за разлика от всичките минали години, когато е бил капитализиран.
От член-кооператори в Самоводене например дойде идеята до кооперативния магазин в селото да се обособи кафе-аперитив и беше поет ангажимент това да се направи, въпреки големите бюрократични пречки.
И още един казус беше разискван на събранието - редно ли е хора с различна сума като дялово участие да получават едно и също количество натурален дивидент?!
До гласуване не се стигна, но фактът говори, че хората живо се интересуват от живота на собствената си кооперация. При откровено обсъждане на теми, които се коментират в делника, кооперацията само печели, защото така ръководството е по-близо до проблемите, а редовите член-кооператори - по-близо до персоналната отговорност на всеки за съдбата на кооперацията.
Впрочем на това събрание беше изключен член-кооператор, който като продавач-консултант е злоупотребил с кооперативни средства.
Още един детайл
На общото събрание беше изключен и още един член-кооператор. Оказа се, че той клевети кооперацията с неверни данни пред държавни органи. Между другото в изказването си на общото събрание същият господин казва, че не е законосъобразно събранието да насочи вниманието си към търговската дейност и финансовите резултати?!
Няма нищо по-законосъобразно от това вниманието на хората да бъде насочено именно към финансовите резултати, но очевидно за да остане доволен въпросният господин събранието разглежда и неговия случай и...гласува за неговото изключване от кооперацията.
За какво става дума? Кооперацията притежава осемдесет и два декара собствена борова гора. Съвсем естествено е гората да се сече, когато е готова за това. Ръководството на кооперацията решава на свое заседание да ангажира фирма, която да извърши сеч на двадесет декара, като получените пари ще бъдат използвани за инвестиции. Сумата, която е договорена, е консултирана със специалисти и е изгодна за кооперацията. Въпросният господин обаче започва да пише до разни инстанции, като поставя различни въпроси с невярна мотивация и с измислени доказателства.
Общото събрание прецени и отсъди каквото трябва.
Как е организирана стопанската дейност
Двадесет са кооперативните магазини. Интересно е още веднъж да се подчертае, че още малко е нужно за почти всички, за да постигнат стандартите за включване във веригата КООП.
Територията, която обхваща кооперацията, е разделена три района. Районите са определени така, че зареждането да става по най-пряк и икономичен път. Всеки район си има отговорник. Тези отговорници правят заявките и контролират снабдяването със стоки. Голяма свобода е дадена на конкретните търговски работници за изготвяне на актуални заявки.
Магазинът в село Беляковец е петият по ред при включването във веригата. Неговата търговска площ е над осемдесет квадратни метра, като всичко вън и вътре е на най-добро ниво. Този магазин ще служи като еталон за следващите магазини.
ВК "Наркооп" - Велико Търново е може би единствената кооперация, която има собствен хотел, без да го е отдала под наем. Различни през годините са резултатите от работата на хотела. За последната година има приходи над двадесет хиляди лева в сравнение с предходната година. И въпреки това от дейността на хотела се изисква доста повече. Във Велико Търново има доста хотели, но градът има и доста гости. Без да претендира със звезди, кооперативният хотел предлага доста добри условия за отмора, намира се на тихо място, разположен е съвсем близо до оживения пазар...Преценява се, че трябва по-настъпателна реклама. В този случай криворазбраната скромност не краси никого.
Марин МАРИНОВ, председател на кооперацията
Давам си сметка колко още неща трябва да свършим.
При трудните днешни условия не е никак малко да постигнеш ръст в стокоборотите. Но ние имаме такъв ръст. В същото време си мисля как вървят едно до друго различни неща. Успехът върви редом с проблеми. Отговорни и загрижени за кооперацията член-кооператори са редом с хора, които се чудят как да внесат интриги и по този начин да попречат на нормалната работа.
В същото време съм обнадежден от подкрепата на хората.
Ще дам пример. През 2006 година дяловият капитал е бил малко над седемдесет и осем хиляди лева, а сега вече е достигнал сумата близо триста четиридесет и девет хиляди. Това показва, че хората вярват в кооперацията.
За мене лично много е важна способността за работа с хората. Всеки има своите проблеми, всеки има своите изисквания. И аз ги разбирам. Постоянно съм из съставните селища. Както се казва, по селата познавам всички жители. Стремя се висока етичност да имат всички, които работят в кооперацията. Да имат и чувство за отговорност, разбира се. Макар че тези две неща са свързани.
Практиката отдавна ме е научила, че всичко зависи от отделния човек. А още повече от отделния човек зависи животът на една такава структура, каквато е кооперацията. Впечатлява ме например фактът, който се наблюдава при нас: в две еднакви селища работят два еднакви магазини, единият печели добре, другият...губи. От кого друг зависи това, ако не от конкретните хора.
