Само след десетина дни, на хубавия църковен празник Димитровден се навършват 125 години кооперативно движение в България. Началото е поставено на 26 октомври 1890 г. в с. Мирково, където е учредена първата българска кооперация - Мирковско взаимодавно спестовно земеделско дружество „Орало". Повече от век кооперативното движение в страната има своята съществена роля за развитието на икономическия и социален живот. Кооперациите са основния стълб на населението в тежките години на криза и борба за оцеляване. Именно кооперацията с нейните общочовешки принципи и ценности, които не се променят в зависимост от политическата или икономическа обстановка е тази, която е близо до хората и в най-трудните дни. А кооперативните принципи и ценности се изповядват и до днес.
Кооперативното движение в България води началото си от края на XIX в. Поради селския характер на страната и положението, в което са се намирали българските земеделци, първите кооперации в България възникват не в градовете, както е например в Западна Европа, а в селата. Първоначално те се създават като кредитни, но в процеса на своето развитие постепенно се превръщат във всестранни. Възникването, развитието и дейността на селската всестранна кооперация оказва голямо влияние върху съзнанието и бита на жителите на селата. В нейно лице те виждат защитник на своите интереси от грабителството на лихварството и селските чорбаджии.
През втората половина на XIX в. положението на българското население намиращо се под османска власт все повече се отежнява. Отживялата времето си османска феодална система, не се поддава на плахите опити за реформи на управляващите в Цариград. Пълното обедняване на империята вследствие на старата управителна система довежда до постепенното разорение на земеделието. След Освобождението, животът на селяните-земеделци не става по-лек. Ако по време на османското владичество, те са плащали данъци на държавата, на бейовете, на владиците фанариоти и др., то след 1878 г. изпаднали в мизерия и безпаричие те търсят заеми от лихвари при крайно висока лихва, като най-честия и в повечето случаи единствен залог е даването на бъдещата им реколта на цена двойно по-ниска от пазарната. Големите нужди от кредит на селското население, страшната мизерия в което се намира то и тежките окови на лихварството, подтикват много просветени българи, познаващи тегобите и израснали сред това население, да търсят изход за решаването на тези проблеми. В много райони на страната се правят опити за образуване на сдружения, основани на принципите на взаимопомощ и самопомощ. Разширените контакти с външния свят са съпроводени и с проникването на много нови идеи, като една от тях е именно идеята за сдружаването като средство за самозащита на дребните производители.
През 1890 г. родения в Пирдоп писател, общественик, а впоследствие и виден кооперативен деятел Тодор Влайков, започва да прави първите си планове за основаването на дружество, което чрез даване на кредит да подпомогне селските стопани. Просветен и живеещ с мъките и страданията на народа, той се запознава с множество руски списания и статии на земеделските кооперации в Русия и като цяло издания с кооперативна тематика, които му помагат да избистри идеята за създаване на една такава кооперация. Споделяйки идеите си на една беседа за стопанската роля на кооперативните сдружения изнесена в с. Мирково, писателят среща подкрепата на събралите се селяни, които твърдо се обявяват зад идеята в тяхното село да се създаде дружество с такъв характер. Липсата на опит за практическата работа по основаването на замисленото дружество, кара Т. Влайков, да се обърне към училищния инспектор Тодор Йончев, който притежавал необходимия опит и подготовка. Роден в гр. Лом през 1867 г. Т. Йончев записва висшето си образование в Цюрих. Във Швейцария под ръководството на видния деятел в областта на селското стопанство Хенрих Абат, участва в основаването на селски сдружения, изучава тяхната организация и стига до убеждението, че единственото спасение на страната ни от лихварството са именно кооперативните сдружения. Така под председателството на Т. Йончев, на 26 октомври 1890 г. в училищната сграда на с. Мирково, се провежда учредителното събрание на Мирковското заемодавно спестовно земеделско дружество „Орало". Полагат се основите на първата българска кооперация, първата не само у нас, но и на Балканския полуостров. Уставът на кооперацията е написан от Т. Йончев. В неговия чл. 1 ясно е посочено, че целта на дружеството е да приема в касата си пари на съхранение, които ще се вписват за спестяване. Да дава на нуждаещите се членове, когато поискат, пари с умерена лихва. Да размишлява за подпомагане и подобрението на „земеделческото стопануване" на членовете си. В чл. 2 от устава е записано, че член на дружеството може да бъде всеки жител на село Мирково, щом е български поданик, пълнолетен, не е изгубил гражданските си права и е одобрен от настоятелството по предварително подадено от негова страна писмено заявление. Всички членове имат еднакви права. Те трябва да следят за хода на дружеството, да дават мнението си по дружествените дела, да избират и да бъдат избирани. Управлението се осъществява от: главно събрание, главен съвет, настоятелство и счетоводител, а всички решения на главното събрание, приети от болшинството, са обезателни за всички членове на дружеството.
За първи председател на Мирковското взаимодавно спестовно земеделско дружество „Орало", е избран Станчо Цветков Гърбев. Този избор съвсем не е случаен. Станчо Гърбев е бивш председател на Мирковския вакъф, той е сред онези мирковчани, които преди Освобождението са работили в Цариград. В османската столица те образуват задруга, която нарекли Мирковски вакъф, той имал за цел да развива културно-просветна дейност, в това число спестовна и родолюбива, подпомагал новодошлите в Цариград мирковчани и набирал средства за родното село. Не случайно след завръщането си в Мирково (България) бившия председател на вакъфа става и председател на Мирковската кооперация. Предполага се, че той или други участници във вакъфа са донесли със себе си неговия печат. Този печат е с арабски шрифт и се е състоял от 5 отделни части, като всяка част от печата се е държала в един от членовете на управата, а поставянето му е изисквало съгласието на всички членове.
След няколко години на активен живот, под влияние на ред вътрешни и външни фактори, дейността на Мирковската кооперация постепенно загасва. Въпреки това пътят вече е начертан, а делото на Тодор Влайков и Тодор Йончев остава завинаги в историята. Основоположници на дружество „Орало", те показват не само с думи, но и с дела пътят, по който трябва да тръгнат дребните селски стопани в страната, за да защитят своите интереси. Те правят първите стъпки за подобряване на положението на селското население, чрез сдружение на принципа на взаимната помощ.
Към днешна дата ПК „Пчела" с. Мирково се явява правоприемник на тази първа кооперация, създадена в с. Мирково, която поставя началото на кооперативното движение не само у нас, но и на целия Балкански полуостров. ПК "Пчела" е член на ОКС София, който членува в Централния кооперативен съюз. За всички член-кооператори е повод за гордост, че вече 125 години от съществуването си тя продължава своята социална мисия, независмо от трудностите в ежедневието.
