През м. декември 2016 г. бяха приети и обнародвани промени в Търговския закон, насочени към увеличаване на правната сигурност на търговския обмен и на съдържащата се в търговския регистър информация за управлението и статута на търговците.
Предизвикан от многобройните сигнали за т.нар. „кражба на фирми”, които водят до промяна в собствениците на дружествата или до неправомерно извършени сделки на разпореждане с имуществото на дружеството (най-често дружество с ограничена отговорност или ЕООД), законодателят прие промени в Търговския закон и свързаните с тях разпоредби в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
С промените в Търговския закон, обнародвани в Държавен вестник бр. 105 от 30.12.2016 г., законодателят въведе превантивни мерки при разпореждането с имущество и при вземането на решения от общото събрание на съдружниците на ООД (ЕООД) чрез:
- въвеждането на по-строга форма на валидност на документите, удостоверяващи разпореждане с имуществото или със собствеността върху фирма (ООД/ЕООД);
- въвеждане на задължение за спазване на законоустановената форма за действителност на решенията на общото събрание на ООД (ЕООД) под страх от нищожност;
- препятстване на евентуални действие на управителя, несъгласувани с или против волята на съдружниците в ООД/ЕООД.
Конкретните мерки са съсредоточени в три разпоредби на Търговския закон (ТЗ), а именно:
- чл. 15, ал. 1 ТЗ, уреждащ прехвърлянето на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения:
Въвежда се допълнителна форма на нотариално удостоверяване на сделката чрез замяна на изискването за нотариална заверка на подписите с „нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно”.
- чл. 129, ал. 2 ТЗ, уреждащ прехвърлянето на дялове в ООД/ЕООД:
Запазва се правилото прехвърлянето на дялове от един съдружник на друг да се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
Подобно на сделките с прехвърляне на търговско предприятие и тук мерките предвиждат утежняване на нотариалното удостоверяване на сделката по прехвърляне на дялове. Тя трябва да се извърши с договор, сключен с едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието. Договорът се вписва в търговския регистър.
- чл. 137 ТЗ, уреждащ правомощията на общото събрание на ООД/ЕООД, се създават две нови алинея – ал. 4 и ал. 5, съгласно които:
За взетите решения по чл. 137, ал. 1 , т. 2, 4, 5 (предложение първо) и т. 7 ТЗ задължително се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Изключение от това правило може да бъде предвидено в дружествения договор, ако там изрично е предвидено изискването само на писмена форма на протокола. Това са решенията на Общото събрание на съдружниците за:
- приемане и изключване на съдружници и даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
- увеличаване и намаляване на капитала на дружеството;
- избор на управител и
- решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Решения, които са на обективирани в изискваната от закона форма, са нищожни и не пораждат действие.
Изискването за едновременно удостоверяване на съдържание и на подпис върху документ води до допълнителна финансова тежест върху търговците и най-вече за най-често срещаната форма на търговско дружество в Република България – за ООД/ЕООД.
Поради често високия материален интерес при сделки а разпореждане с недвижими имоти, вещни права върху тях, продажба на дружествен дял или на търговско предприятие на ООД събирането на пропорционална нотариална такса върху материалния интерес на практика би довело до прекомерно и необосновано финансово натоварване на фирмите.
С оглед минимизиране на тежестта върху добросъвестните търговци, законодателят предприе промени и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Извършени с § 23 от Заключителните разпоредби на Търговския закон, тези промени предвиждат:
Събирането на обикновена нотариална такса за извършеното въз основа на въведените в Търговския закон и Закона за особените залози изисквания едновременно нотариално удостоверяване на съдържанието на документ и удостоверяване на подписите на същия (чл. 90, ал. 2 от ЗННД).
Въведено е и ограничение на правомощията на лицата, на които са възложени удостоверителни функции в населени места, в които няма нотариус или районен съд. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗННД, предвидените в ал. 1 лица (кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник) „не могат да удостоверяват подписи на частни документи в случаите по чл. 15, ал.1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137, ал. 6 от Търговския закон.”
Извършените промени целят укрепване на вътрешния пазар, защита интересите на обществеността от престъпна дейност и подкрепа на финансовата стабилност чрез защита на надеждността на стопанския оборот и сигурността на бизнеса. Дали те са достатъчни, адекватни и ефективни ще покаже практиката.
Сроков контрол
Предвид предстоящата кампания по провеждане на годишни общи събрания на кооперациите, кооперативните съюзи и кооперативните търговски дружества, отново обръщаме Вашето внимание на:
1. Изискването в чл. 38 от Закона за счетоводството за публикуване на приетите от общите събрания годишни финансови отчети, консолидиран финансов отчет и годишни доклади по глава седма от ЗСчет. в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година.
Този срок се счита за спазен и когато в 14-дневен срок от влизането в сила на отказ по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър за публикуване на заявен в срока финансов отчет е подадено повторно заявление за публикуването на отчета (чл. 38, ал. 2 от ЗСчет.).
2. Въведеното в § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗСчет. (ДВ бр. 95/2016 г. в сила от 01.01.2017 г.) определение за „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период”, а именно:
„Предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал.1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.”
3. Въведения по-строг контрол върху изпълнението на задълженията на търговците да обявяват своите годишни финансови отчети в Търговския регистър.
С новата ал. 11 на чл. 38 от Закона за счетоводството (ДВ бр. 95 от 2016 г.), законодателят въвежда задължение за Агенция по вписванията в срок до 31 юли на текущата година да предостави в електронен вид на Националната агенция по приходите (НАП) списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети (ГФО) за предходната година в срок. В срок до 30 септември на текущата година НАП предприема необходимите мерки за извършване на проверки и установяване на нарушения по чл. 38, ал. 1-10 от Закона за счетоводството.
При установяване на нарушение на чл. 38 ЗСчет. предвидените в чл. 74 от закона санкции са:
- глоба в размер на 200 до 3000 лв., а
- за предприятие се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
ГД „Правна“, ЦКС
