В забързаното си ежедневие не се замисляме за храната, която консумираме просто от необходимост, за храните, които поглъщаме, за това от каква точно храна се нуждае нашия организъм във всеки един момент от развитието ни. Хранителните продукти са най-общо кисели и алкални, но не всеки кисел продукт е кисела храна – например лимонът е алкална храна независимо, че е с кисел вкус. В последните години европейската култура на хранене се измества в посока консумация на предимно кисели храни, като месо, бял хляб, мляко и млечни продукти, кафе, бира, захарни и сладкарски изделия и др. Ако се вгледаме във всяка една брошура за промоции в хранителните вериги ще забележим, че 2/3 от обема на брошурата се заема от кисели хранителни продукти и едва 1/3 от алкални или слабо алкални храни.
Защо е толкова важен алкално-киселинния баланс в нашия организъм
Tялото ни е съставено предимно от вода – в мозъка до 80 %, а в другата част от тялото ни до 70 %. Водната среда може да притежава киселинни или алкални свойства, които се измерват в скала наречена рН. Ако измерените стойности са 7,0 средата е неутрална. Над 7,0 е алкална, а под 7,0 е кисела. Всички жизнени процеси на практика са йонообменни и решаващо за нашето здраве е нивото на рН във всяка клетка от нашия организъм. Небалансирани стойности на рН означава, че за дълъг период от време рН нивата са станали твърде киселинни (ацидоза) или твърде алкални (алкалоза). Продължителният рН дисбаланс може да доведе до сериозни здравословни проблеми, като развитие на дегенеративни процеси в ставите, остеопороза, заболявания на сърдечно-съдовата система, диабет, безсъние, проблеми с наднорменото тегло, раздразнителност и др.
Човешкото тяло трябва да поддържа леко алкална среда, с цел да се изгради алкален потенциал в случай на нарастваща киселинност придобита от консумация на преобладаващо кисели храни, липса на физическа активност и поява на стрес. За да се убедим в това може да си погледнем резултатите от кръвната картина на последните ни контролни анализи. В референтните стойности за рН е записано, че рН на кръвта трябва да бъде в твърде тесни граници от 7,35 – 7,45 и всяко отклонение в тези стойности може да предположи развитие на заболявания. Стойности извън тези граници водят до потенциално опасни последствия. Тест-лентички за измерване рН на урината и слюнката ни може да ни помогнат да се ориентираме за моментното състояние на алкално-киселинния ни баланс. рН на урината е най-добре да бъде в границите от 6,5-7,0, а на слюнката ни от 6,8-7,2. Ако показателите за рН на слюнката са постоянно под 6,8 алкалните резерви са недостатъчни и имате висока киселинност. Високата киселинност е в резултат от несъвместими хранителни комбинации, прекомерна консумация на хранителни продукти с висока киселинност, като месо, яйца, рафинирани въглехидрати (бял хляб, хлебни, тестени, сладкарски, захарни и шоколадови изделия), алкохол, черен чай, кафе, бира, газирани напитки и подсладени плодови сокове, мазни и пържени храни, туршии, деликатесни сирена, орехи, фъстъци, силни подправки, винен оцет, консерви, трапезна сол, аспартам, лекарства и др.
Защо е вредна повишената киселинност
По принцип всички телестни течности с изключение на солната киселина в стомаха, като междуклетъчната течност, мозъчно-гръбначната, лимфната, жлъчната и т. н. трябва да бъдат леко алкални. От друга страна клетките в нашия организъм произвеждат киселини, като вторичен продукт от тяхната жизнедеятелност. Киселинните отпадни продукти в комбинация с алкални минерали и съединения в нашето тяло се комбинират и се отстраняват като се превръщат във въглероден двуокис и вода. За тази цел тялото ни се нуждае от запас алкални минерали. Ако те липсват в достатъчно количество то си ги набавя от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. С увеличаване на възрастта обаче се намалява двигателната активност, променя се метаболизма, натрупват се киселинни отпадъци (автоинтоксикация) защото нищо не сме променили в хранителения ни режим – закуска с баничка, обяд със скара и бира или кола, вечеря с каквото е останало в хладилника. Това състояние на висока киселинност може да продължи незабелязано с години, но идва един момент когато продължителното изстискване на минералите от организма може да се превърне в ацидоза (повишена киселинност на телесните течности). Симптомите на ацидозата са лесна умора, вялост, отслабване на имунната и мускулната системи. Проблемите които тя предизвиква са свързани с сърдечно-съдови заболявания, болки в ставите, в мускулите, получаване на чести мускулни схващания („крампи”), остеопороза, преждевременно стареене, затлъстяване, диабет, недостиг на енергия и др.
За да се справим с високата киселинност трябва да осмислим хранителния си режим. Балансираното хранене може да ни помогне. Балансираната диета съдържа 40 % кисели и 60 % алкални храни, като зрял боб, соя, соеви кълнове, авокадо, банани, грейпфрут, лимони, зелени зеленчуци (маруля, салати, пресен лук, праз, спанак, магданоз, копър и др.), краставици, домати, моркови, картофи, бяла ряпа, тиква, броколи, брюкселско зеле, артишок, аспержи, алабаш, червено зеле, чесън, карфиол, репички, червено цвекло, целина, грах, леща, елда, хляб от лимец, фурми, смокини, стафиди, лешници, бадеми, зехтин, ленено и сусамово олио, тофу, пчелно млечице, билкови чайове и минерална вода - „Горна баня 1”.
Алкалната недостатъчност се преодолява и с повишена двигателна активност, като туризъм, фитнес, йога и др. Практикувайки тези дейности се ускорява обмяната на веществата в организма ни, чрез изпотяването изхвърляме с потта натрупаните отрови, а чрез ускореното и дълбоко дишане отстраняваме въглеродния двуокис и алкализираме кръвта. Престоят в планината на 1700 м. надморска височина, съчетан с ежедневни преходи води след 10 дни до 100 % обновяване на червените кръвни телца, организмът ни се пречиства и зарежда с енергия. Алкално-киселинният ни баланс оказва влияние и на метаболизма в дебелото черво. Пребиотиците, като инулина са храната за пробиотиците или бифидобактериите (добрите бактерии) и трябва да бъдат неразделна част от хранителната ни диета. Инулинът представлява полидисперсна смес от вериги фруктозни еденици и една глюкозна еденица или по разбираемо това са разтворими диетични фибри, които не се разграждат от ензимите в устата, стомаха, тънките черва и достигат до дебелото черво, където протича анаеробна ферментация с която се осигурява хранителната среда на “добрите” бактерии. Инулинът е с много нисък гликемичен индекс, ниска калоричност (1,5 ккал./гр.) и е подходящ за диабетици, поради 95 % съдържание на фруктоза, която не изисква при разпадането си присъствие на инсулин. Най-голямо количество инулин се съдържа в цикорията и артишока (15-20%), земната ябълка, зрелия боб, чесън, лук и др. Консумирането на храни съдържащи пребиотици ни предпазва от заболявания на дебелото черво и спомага за адсорбцията на калциевите и магнезиеви соли. Земната ябълка е елексир за дебелото черво, както и прясно изцеденият лимонов сок е елексир за стомаха и тънките черва.
Материалът е подготвен от инж. Цецко Григоров, гл. експерт главна дирекция „Методология на стопанските дейности“
Втора част на статията ( съвети за здравословно хранене и таблица за алкално-киселинния състав на хранителни продукти) очаквайте на 31 май 2018 г.
