Националният конкурс за есе на тема „С КООП имам бъдеще" вече приключи. Поредната инициатива на Централния кооперативен съюз бе посветена на старта на Кооперативната Декада, започнала след края на обявената от ООН 2012 за Международна година на кооперациите. С нея ЦКС продължи поредицата от инициативи, с които създава радост и усмивки по лицата на децата и обръща специално внимание на член-кооператорите, потребителите в магазини КООП и всички, свързани с кооперативните организации.
Ще представим победителите в конкурса - така, както се представиха самите те, отговаряйки на зададените от нас въпроси.
Петя Христова е ученичка в 12-ти клас на СОУ „Екзарх Антим I" в Казанлък. За себе си споделя, че сред любимите й занимания е именно писането на есета. Това е голямото предизвикателство, което изпълва с удовлетворение живота й. Казва, че то й дава възможност да обогатява културата си, да изгражда образа на мечтания свят и едновременно с това да се чувства щастлива, че създава нещо.
Петя е участвала в много литературни конкурси, от които има национални награди. Участвала е и в проекта „1000 стипендии" и става стипендиант в област „Литература" в екип със своята учителка по литература Мария Минчева.
За конкурса на ЦКС „С КООП имам бъдеше" научава от учителката си по философия София Парнарова. С нея Петя ежегодно участва в Националната олимпиада по философия, а тази година - и в Националния конкурс, посветен на 100-годишнината от Балканските войни. В този конкурс нашата победителка печели първа награда, която й носи посещение на Европарламента в Брюксел и оставя у нея незабравими спомени.
Сега, само 5 месеца по-късно, когато научава, че нейното есе „С КООП имам бъдеще" печели първа награда, казва, че емоциите са също толкова силни, колкото и тогава.
За своята творба казва, че е провокирана от интереса й към кооперативните ценности, които до голяма степен отговарят на нейния светоглед. Така под влияние на този интерес и любовта й към писането, се е получил текстът, с който участва в конкурса. И за пореден път си дава сметка, че когато човек се занимава с нещо, едновременно интересно и стойностно, то е гаранция за безброй положителни и незабравими емоции.
За кооперативното движение знае, че датира от много ранен период и все повече набира скорост в разпространението си сред хората в България и по света. И добавя нещо, което намираме за твърде интересно нейно прозрение - че много хора изповядват кооперативните ценности без дори да осъзнават това. Защото всеки един човек се е кооперирал в живота си в името на нещо, дори без да назовава нещата по този начин.
На въпроса дали би желала да стане член-кооператор, Петя отговаря: „За близкото бъдеще имам една огромна мечта, която искам да сбъдна. Тя е да кандидатствам медицина и някой ден да стана лекар. Само няколко месеца ме делят от важните и решаващи изпити за моето бъдеще. Занапред обаче смятам, че бих могла да се включа в работа по проект, свързан с кооперативното движение, защото осъзнах, че всъщност много неща от моя светоглед са част от светогледа на това движение. По този начин смятам, че ще се обогатя, а и ще дам всичко от себе си за постигането на едно по-добро бъдеще за хората".
А ето и
два пасажа от есето на Петя,
който впечатлиха журито:
„Бъдещето може да промени всичко към желаното от нас. Как? Разбира се, че с наша помощ, с помощта на всяка отделна личност. Обединявайки се на основата на кооперативни ценности... С какво ще ни помогне това? И кои са тези ценности? Отново стигнахме до същия въпрос. Значи наистина е време да му отговорим."
„Няма да се върна към гледането на телевизия. Ще участвам във филма! На „снимачната площадка" няма реклами. Виждаме ги само ние, зрителите. Ако бъдем участници, никой няма да може да превключи дейността ни на друг „канал". Даже и да има дистанционно. Ще си бъдем сами сценаристи и актьори във филма, който ще се излъчва ежедневно, ежечасово, ежеминутно. Без реклама! Мечтите и надеждите няма да бъдат „на промоция". Те ще бъдат просто част от бъдещето. Нашето бъдеще, което можем да изградим с помощта на кооперативността, която е ефективен житейски модел, защото генерира сила и капацитет, основани на етични ценности - солидарност, справедливост, равенство. Стои близо до хората, повярвали на кооперативната идея!"
Тези думи на Петя Христова от Мъглиж ни убеждават, че младото момиче неотклонно ще следва поетия път в търсене на ценностите, за да направи живота си богат, стойностен и смислен. Пожелаваме й да не спира по пътя си, да продължи да твори и да създава.
Не по-малко интересна е личността и на другата победителка в конкурса, с която Петя споделя първото място.
Тя е Ирина Христова Василева, ученичка в 10-ти клас на Национална художествена гимназия „Димитър Добрович" в Сливен. Специалността й е художествена тъкан и мода. А голямата мечта е един ден да бъде моден дизайнер и да твори красота. Казва, че е почитателка на абстрактното изкуство и се стреми винаги да бъде иновативна и различна.
На нашия въпрос има ли желание да стане член-кооператор в някоя кооперация от системата на ЦКС, тя искрено отговаря: „Никога не съм мислила по въпроса да стана част от кооперативното движение, защото никой не ми е предлагал. Дори не познавам хора, които членуват в него, но много харесвам неговите идеи и с удоволствие бих се включила, ако получа някаква насока." И с патос добавя, че е чела за пионерите на кооперативното движение в България Тодор Йончев и Тодор Влайков. Споделя с нас, че вероятно точно за това, че в него са се включили будни хора от интелигенцията, движението бързо се е разраснало и е обхванало цялата страна. Казва, че днес следи развитието му и намира, че то продължава да носи прогресивни идеи и че неговото богатство е в общите интереси на хората и в техния стремеж към обединяване.
Разбираме, че Ирина не обича да говори много за себе си и преставаме да питаме.
Но ще я представим с
няколко цитата от есето
което й донесе първата награда в конкурса „С КООП имам бъдеще":
„Имало едно време едно движение на трудовите хора, които водени от мечтата си да живеят по-добре се обединили и създали кооперативното движение в България. Трудностите и лошото отношение на управниците не спират неговото развитие, а нуждите и болките на хората му дават сили да се издигне по-високо и по-високо, за да покаже днес, когато България изглежда като частна фирма за политици със семеен бизнес, че е по-силно от всякога."
„Вярвам, че всеки човек идва на тази земя в точно определено време и на точно определено място. Наричаме го своя родина и го пазим в сърцето си до последния миг. В него създаваме своя дом, славим миналото му с гордост и се опитваме да градим настоящето с достойнство. Това място е най-добро за нашето развитие и всичко, което ражда земята в него, подхранва най-добре нашите жизнени сокове. Отивайки на пазар, често питаме дали ябълките са български, дали доматите са български... А колко по-лесно би било ако на тях има етикетче „КООП" - една достатъчна гаранция, която да успокои заслужената ни подозрителност."
„По време на кризи и световни бедствия тази идея се изявява и обединява. Кооперативното движение е част от тази прогресивна сила. То защитава интересите на хората и им дава шанс да оцелеят в бъдеще, защото когато интересите на отделния човек съвпадат с общите, когато хората в неравностойно положение намират реализация, когато земята и нейните природни богатства се използват пълноценно, тогава животът ще се промени. Всеки ще получи своето, а кооперативните сдружения ще се превърнат в основни градивни единици на обществото, защото те не търсят печалба, а искат хората да бъдат равни, да бъдат заинтересовани от това което вършат и да търсят нови пътища за излизане от кризата. Щом една идея има минало, значи ще има и бъдеще".
Есетата на младите хора ни върнаха вярата, че след нас идва ново поколение, в чиито чисти ръце можем да оставим бъдещето на нашите кооперативни организации.
