Интервю с Петър Стефанов, председател на Централен кооперативен съюз
Г-н Стефанов, на Генералната асамблея през ноември 2013 в Кейп Таун бяхте избран за втори четиригодишен мандат в Борда на Международния кооперативен алианс. На първото заседание на новоизбрания Борд в Пекин единодушно бяхте утвърден за председател на Комисията по управление на световната организация. Споделете ни повече за това.
Дневният ред на това първо редовно заседание на Борда включваше важни стратегически въпроси за бъдещото развитие на световното кооперативно движение. Фокусът бе кооперативният бизнес модел, доказал своята гъвкавост и устойчивост в условията на икономическа криза. Но единодушно бе изразено и становището, че постигнатото не бива да ни успокоява. Напротив, наложителна е бърза промяна и нов имидж на кооперативното движение, които неразривно са свързани с прилагането на нов тип управление. Само по този начин можем адекватно да отговорим на промените в глобален аспект и да ускорим темповете на развитие и растеж, обективно забавени от кризата.
Предстои в много кратки срокове Комисията по управление да обсъди тези стратегически въпроси и да предложи решения по тях, което определя и водещата й роля за Международния кооперативен алианс. Първата среща ще се състои след броени дни - на 13 март 2014 г. в Брюксел.
Досега комисията се ръководеше от Дама Полин Грийн, президент на Международния кооперативен алианс. Това ми дава основание да приема председателството й като израз на голямо доверие и висока оценка за постигнатото от кооперативното движение в България.
И все пак с какво малка България успя да впечатли световното кооперативно движение, за да поемете този важен пост?
Отговорът не е еднозначен. Той означава доверие, устойчивост, последователност, авторитет, резултати, постигнати от екипите на всички нива. Най-общо казано признанието се дължи на приноса на българските кооперации в икономическата устойчивост, изпълняването на поетите социални ангажименти към членовете и обществото като цяло, доверието към младите специалисти. Анализирайки обективните промени и предизвикателствата, кооперативните организации от системата на Централния кооперативен съюз приеха редица решения, понякога доста конфликтни, имащи за цел да преструктурират бизнеса, да увеличат финансовата стабилност и да укрепят доверието в тях.
Така от една страна успяхме да влезем по-подготвени в бързо нарастваща финансова и икономическа криза, а от друга, колкото и нескромно да звучи, успяхме да изградим и предложим на света печеливш кооперативен бизнес модел, който на практика доказа своята устойчивост.
Колко време Ви отне изграждането на този модел и кои са неговите най-важни компоненти?
В световен мащаб, през 2005 г. започна период, който се характеризираше със значителен подем във всички бизнес сфери и структури. Това беше и моментът, в който светът започна да се променя с много бързи темпове. България и нашите кооперативни организации не останаха в страни от този процес.
Вече бяхме приели нов устав на Централния кооперативен съюз, който промени взаимоотношенията помежду ни, вътре в кооперативната система. Той създаде нови, работещи органи на кооперативните организации, които подобриха значително нашата оперативност и способност да вземаме добри бизнес решения. Това са постоянните комисии на Управителния съвет, Председателският съвет и Националният съвет за избор на доставчици.
Започна преструктуриране на стопанските дейности, което извършихме заедно с водещи експерти на европейските ни партньори. Така стартира изграждането на търговска верига КООП, районните центрове по хлебопроизводство и веригата от кооперативни хотели, работещи под марката «КООП - Вашето място за почивка».
Въведохме ясни правила за бизнеса, които дават възможност за обективна оценка на постигнатите резултати и изготвяне на реалистична прогноза.
Но новият кооперативен модел изискваше и нов управленски подход.
Кооперациите в България съществуват вече близо 125 години. Какво ново може да се предложи за тяхното управление днес?
Кооперативният бизнес модел е толкова успешен и устойчив, защото се основава на принципи и ценности, които са характерни само за него: гарантирана демократичност в управлението; резултатите от дейността са в полза на човека, а не на печалбата и капитала; в разпределението на печалбата участват всички член-кооператори. Това са принципи, които се спазват вече 170 години, а кооперациите са единствените структури, които ги гарантират на своите членове.
Но като всяка съвременна структура, за да са успешни кооперативните организации се нуждаят от нов, модерен подход за своето управление. Такива за нас бяха:
- въвеждането на правила при избора на ръководните органи и ясни критерии за член-кооператорите, които могат да бъдат избирани в тях;
- създаването на възможност работещите в кооперативните организации да участват реално в тяхното управление;
- изработването на цяла система от показатели, чрез която се извършва комплексно класиране на отделните организации. Системата е отворена и може да се усъвършенства. Тя доведе до вътрешно съревнование с много положителен заряд, което от една страна открои приноса на отделните организации в общото развитие. От друга страна, даде възможност на всяка кооперативна структура да потърси своите вътрешни резерви и своето място в общата класация.
Ако към тях прибавим и другите компоненти, които изграждат нашата идентичност и повишават нашата познаваемост, спокойно можем да очертаем българския кооперативен модел, който без никакво преувеличение вече има своето сериозно отражение в развитието на световното кооперативно движение.
Колкото и да не ви се вярва, идеята за единно изписване на марката КООП в целия свят тръгна именно от Централния кооперативен съюз. Като член на Борда на световната и няколко европейски кооперативни организации имах възможност да представя за първи път нашето предложение през 2009 г. на Генералната асамблея на Алианса в Женева и на много други форуми след това. Горд съм, че то вече е факт.
Мисля, че нашите читатели ще оценят защо Ви е поверен такъв отговорен пост на световно равнище. Кое, обаче, налага оптимизиране на управлението след като вече имаме добре действащ кооперативен модел?
Както вече казах, започналото през 2005 г. бурно развитие не подмина и България и българското кооперативно движение. Но за разлика от развитите европейски страни, у нас темповете се забавиха и продължават да се забавят. Генерирахме много добри идеи, създадохме добре работещ, устойчив кооперативен модел, но в някои аспекти вече отстъпваме от него. Доказват го резултатите, за които не е виновна само кризата.
Причините за това отстъпление се коренят във вътрешни, а не външни фактории - голямата търпимост (видна от ревизионните актове на някои кооперации); деформациите, които допуснахме; компромисите, които направихме. Компромис с кадрите, компромис с бизнеса, компромис с обективните реалности и икономическата логика, които понякога заменяме с криворазбрани и често неефективни обяснения, подчинении единственно на лични, а не на общокооперативни интереси.
Организациите, които членуват в Международния кооперативен алианс стигнаха до консенсус, че той се нуждае от опитмизиране на управлението. Оптимизиране, което ще премине през няколко фази, но задължително трябва да започне със структурни и процедурни промени.
Кои са областите, които се нуждаят от такива структурни и процедурни промени?
Все още нямаме ясен отговор на въпроса какви са параметрите на устойчивата кооперация, която би могла да се развива и да устои на конкуренцията. Малката кооперация без дейност и без кадри не би могла да издържи във времето. Но коя кооперация е малка и неустойчива и могат ли нейните шансове да се подобрят чрез обединение с друга, добре работеща кооперация? И колко трайно и ефективно може да е едно обединение, което е подчинено не на интересите на член-кооператорите, а на интересите на неговите ръководни органи?
С други думи казано, за да преминем на следващата фаза от нашето развитие, трябва непременно да обновим управлението на кооперативните организации. Това означава:
- повишаване активността и защита интересите на член-кооператорите;
- запълване на нарастващата «пропаст» между членовете и реалното им участие в управлението на кооперацията;
- поставяне на акцента върху устойчивото развитие и най-вече на развитието на регионите;
- търсене на възможности за нови дейности в областта на зелената енергия и производството на биохрани, които биха могли да се реализират в кооперативните магазини;
- нов поглед към кадрите като фактор, от който до голяма степен зависи развитието и бъдещето на кооперативната организация.
Това са все процеси, които в пълна степен са валидни и за България. Трябва само да постигнем консенсус по методите и подхода, с който ще ги реализираме. Убеден съм, че Управителният съвет на ЦКС, кооперативните съюзи и кооперациите ще използват тази отчетно-изборна кампания, за да поставят началото на тяхното решаване.
До изборите за нов Европейски парламент остават по-малко от 80 дни. Не мога да не Ви попитам - кооперациите имат ли позиция по този въпрос?
В Европа има 123 млн. член-кооператори и 160 000 кооперации, които осигуряват 5.4 млн. работни места. Сред тях са и българските потребителни кооперации. Като европейски граждани ние също се чувстваме отговорни за предстоящите избори, които ще определят състава на новия Европейски парламент. Бордът на Кооперативна Европа вече обсъди и прие Кооперативна декларация за Парламентарни избори 2014, която трябва да достигне до максимално широк кръг кандидати. Нашите членове също ще се запознят с нея.
Постоянни комисии на АЛИАНСА:
1. Комисия по управление
Председател:
Петър Стефанов, България
Членове:
Ариел Гуарко, Аржентина
Хосе Карлос Гисадо, Испания
Моник Люру, Канада
Карло Скарцанела, Италия
Секретар:
Родриго Гоювея
2. Комисия по членството
3. Комисия по одит и риск
4. Комисия по принципите
5. Комисия по човешките ресурси
