„И очертава се вече пред нашия поглед възможността да бъде осъществен оня социален идеал, който лежи като зародиш в основата на кооперацията - кооперативният, при който ще бъде постигнато едно високо стопанско развитие, което ще отстрани експлоатацията, посредничеството между производител и потребител и стремежа към частната печалба, като се изгради благосъстоянието на широките трудящи се слоеве върху основата на справедливостта и морала." Тодор Влайков
Тодор Генчов Влайков е един от основоположниците на кооперативното движение в България. Роден е на 13.02.1865 г. в малкия планински град Пирдоп в семейството на строг, но работлив предприемач. Майка му била домакиня, която се грижела за болни и бедни хора. Т. Влайков наследил от майка си любовта към хората и така от съвсем малък се сблъсква с трудностите на бедните и страдащи хора, на които посвещава целия си живот. Завършва основно училище в родния си град, след което заминава за гр. София. Там завършва завършва 1-ва мъжка гимназия, а по-късно и Историко-филологическия факултет на Московския университет като стипендиант.
По време на обучението си Влайков се запознава отблизо с идеите на руското народничество и под тяхно въздействие прекъсва следването си. Връща се в родния си град Пирдоп, където започва работа като учител и се заема с активна обществена дейност. Влайков създава общинска библиотека и местно дружество на учителите. През 1892 г. продължава да поставя началото на множество библиотеки и става един от учредителите на Българския учителски съюз. През 1900 г. започва своята политическа дейност и влиза в Демократическата партия. От 1900 г. е действителен член на БКД (дн. БАН). Известен е като автор на разкази, повести и пиеси. През 1928-1930 г. е председател на Съюза на българските писатели, а от 1931 г. е негов почетен председател. Умира през 1943 г.
Още съвсем млад Т. Влайков прегръща идеите на кооперативизма и посвещава повече от половин век на реализирането им. Малко след завършване на гимназия той изнася беседа в родния си град за ползата от кооперациите. През 1890 г. заедно с Тодор Йончев основават първата българска кооперация в с. Мирково под името Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало".
Според Т. Влайков само кооперацията като „толкова важен и тъй неразделно свързан с живота стопански и социален факт" може да осигури справедливост в икономическите отношения и да спомогне за по-добър живот на голяма част от народа. Основание за това му дават кооперативните принципи „солидарност" и „взаимопомощ". Влайков акцентира на това, че кооперациите трябва да са политически неутрални, защото са „свободни организации". Той поддържа идеята, че държавата трябва да им осигурява условия за развитие, защото освен, че са икономически фактор, те имат и социално значение.
Ето и откъс от
едно от последните интервюта на Т. Влайков,
взето от Петко Тихолов и издадено в книгата му „Българският писател за кооператизма", София, 1942 г.
Какво трябва да бъде отношението на българския писател към кооперативното движение и по-специално как може той да се приобщи към него?
Наблюдавайки живота на народа, за да намери в него материал за своето творчество, писателят не може да не забележи широко разпространеното в нашата страна кооперативно движение. Ще забележи мощните популярни банки и разнообразните занаятчийски кооперации, ще види, че във всяко село най-важен стопански център е кредитната земеделска кооперация със своя потребителен магазин. Ще разбере, че кооперацията чрез принципа на солидарност и самопомощ се явява един от силните двигатели за стопанското развитие на страната. И така той като гражданин ще се приобщи към делото на кооперативното движение. А после вече и като писател, пресъздавайки в литературни творби живота на обществото ще трябва да даде място в своето творчество и на тоя толкова важен и неразделно свързан с живота стопански и социален факт - кооперативното движение.
Намесата на държавата в стопанския живот трябва ли да засяга живота на кооперациите?
При наложилата се от днешната стопанска криза необходимост държавата да се намесва в стопанския живот на страната, тази намеса не бива да засяга живота на кооперациите. Кооперациите са свободни организации. Те могат да се развиват и да постигнат своето назначение само при запазване тяхната свобода на дейност.
...Кооперациите са твърде важен фактор за стопанското повдигане на страната и служат за подобряване общото благоденствие на народните слоеве. В самия характер на кооперациите се съдържат условия, които им дават предимства пред начинанията на частния капитал. Колкото повече се развиват кооперациите, толкова повече изпъкват техните предимства и това кара търговците в своето безсилие да се борят с тях, като приписват тяхната мощ на големите привилегии, които уж били давани на кооперациите и почват да роптаят срещу държавата. А това недоволство е неоснователно.
Възможно ли е създаването на един нов стопански и социален строй - кооперативният?
Кооперациите са стопански организации, които по пътя на взаимопомощта създават условия за подобряване социалното положение на своите членове. Започнали колебливо, полека-лека те стъпват здраво на краката си и бързо се развиват. Днес вече са навлезли във всички стопански сфери на дейности и са обхванали широки слоеве от народа.
И вече се очертава пред нашия поглед възможността да бъде осъществен в по-близко или по-далечно бъдеще оня социален идеал, който лежи като зародиш в основата на кооперацията - създаването на един нов стопански и социален строй - кооперативният, при който ще бъде постигнато едно високо стопанско развитие, ще се отстрани експлоатацията на труда, посредничеството между производител и потребител и стремежа към частната печалба.
Политиката трябва ли да бъде чужда на кооперациите?
Да, политиката трябва да бъде чужда за кооперациите. Основно начало на кооперацията и необходимо условие за правилното й развитие е нейният неутралитет.
Не бива кооперацията да взема страна в политическите борби. Не бива да взема участие и в парламентарните борби. В парламента, какъвто и да е той, както и при всяка политическа система, приятелите и поддръжниците на кооперациите ще защитават интересите на кооперативното дело и ще се борят за запазване на автономността, самоуправлението и свободното развитие на кооперативните организации.
Всичко това казано преди повече от 70 години от Т. Влайков звучи актуално и в днешни дни.
