Българското кооперативно движение има богата история. След Освобождението на България в икономическата и политическата структура на страната настъпват коренни изменения. А идеята за здружаване и взаимопомощ възниква в България още преди Освобождението.
Наличните исторически сведения за хронологията на възникване на най-старите форми на взаимна помощ между дребни производители са съвсем оскъдни. Най-ранна форма на задружен труд в областта на селското стопанство са жетварските чети, наричани и жетварски задруги.
За първи път се споменава за тях в историческите документи в края на XVIII в.
Като втора по значение форма на задружен труд в селското стопанство изпъкват градинарските сдружения, а по-късно се появяват и овчарските къшли. Към ранните форми на задружен труд в българските земи преди Освобождението може да се отнесе и задругата, която се запазва в някои западни райони от страната до границата между XIX и XX век. Също така една от най-разпространените форми на организирана взаимопомощ в селата през XVII – XVIII век е т. нар. селски кош (хамбар). Той се поражда от нуждите за подпомагане на селяните с храни за изхранване и семе за посев при неблагоприятни години.
С възникването и развитието на кооперативното движение, обаче тяхната роля започва да намалява. Въпреки това в някои села те се запазват до началото на Втората световна война, а техните хамбари след 09.09.1944 г. започват да се използват като складове на трудово-кооперативните земеделски стопанства и на селските кредитни кооперации.
След Освобождението, преди и по време на появяването на първите същински кооперации, на много места в страната се правят опити за образуване на сдружения, основани на принципите на взаимопомощ и самопомощ. Някои от тях се доближават твърде много до целите и устройството на кооперативната форма.
Първоначално кооперативната идея в България се изразява в полуакционерни сдружавания, някои от които по своето устройство са близки до съвременните кредитни кооперации, изградени на принципите на Райфайзен и Шулце Делич.
След Освобождението за селските дружества е характерно наименованието „земеделска спестовно заемна каса“ или „земеделско спестовно заемно дружество“. Подобно е наименованието и на първата кредитна кооперация у нас. Много от основаните до Освобождението различни взаимоспомагателни дружества продължават да съществуват и след това.
Това може да се приеме като първи стъпки към коопериране на дребните селски производители. Те възникват самобитно по инициатива на по-будни селяни и прогресивни местни учители и свещеници.
Поява на кооперативна книжнина
Наред с настъпилите политически и икономически промени Освобождението допринася за засилване връзките на страната с Европа. Разширените контакти с външния свят се съпровождат с проникването на някои нови идеи, които се появяват на Запад.
Въпросът за кооперативните движения за първи път се разглежда в българската книжнина след Освобождението в книгата „Съдружествата в Европа“, издадена в Пловдив през 1888 г. Така сдруженията стават достояние на цялата културна общественост в страната. Тя е в превод от руски език и в нея за първи път в българската книжнина се споменава думата „кооперация“. В този твърде ранен период тя изиграва важна роля за запознаване на българската общественост със задачите и значението на кооперативното движение.
Първата българска статия, която разглежда въпросът за кооперациите е в списание „Орало“ и е написана от Петко Дичев в бр. 14 от 1896 г.
През 1898 г. Васил Манушев издава в превод брошурата „Земеделски взаимоспомагателни дружествени каси система „Райфайзен“. Там по достъпен начин се разясняват основните правила за взаимоспомагателните каси и е приложен примерен устав на селска заемателна каса.
Стопанската структура на страната и условията, при които се заражда и развива кооперативното движение у нас, определят и различието му от това в другите страни. За разлика от страните в Западна Европа българското кооперативно движение се появява първоначално в селата, а по късно преминава в градовете.
Непосредствено след Освобождението се появява остра нужда от кредит за дребните земеделски производители, заради настъпилата криза в земеделското производство. Редуват се няколко неплодородни години, които поставят селянина в икономическа зависимост от търговеца и лихваря. Именно това предопределя създаването на селски кредитни кооперации, които още от началния период на своето образуване се насочват и към друга стопанска дейност – доставки, продажби и др., оформяйки се като всестранни кооперации.
Първата селска кооперация в България се основава през 1890 г. в с. Мирково от Тодор Влайков и Тодор Йончев и е наречена Мирковско взаимодавно спестовно земеделско дружество „Орало“.
Потребителните кооперации у нас се появяват към края на XIX и началото на XX век. Тяхното развитие в този период няма масов характер, което се дължи на това, че в нашата страна по това време няма компактни работнически маси, както в Западна Европа. През 1894 г. е направен първи опит за основаване на работническа потребителна кооперация в Габрово. Това е тъй нареченото табашко работническо дружество, което има свой устав и открива бакалски магазин.
Създаването на кооперативното движение разкрива нови перспективи пред трудещите се, като им показва колективността и солидарността като средства за обединяване на усилията им в защита на техните интереси.
