Шарл Жид и Фридрих Райфайзен -„строители на кооперацията".
Шарл Жид е друга интересна фигура от предводителите на международното кооперативно движение. Той започнал да се интересува от кооперациите през 1885 г., когато изучавал трудовете на Ш. Фуре и благодарение на дружбата си с със създателя на съвременната френска кооперация - Е. де Буав. За първи път той излязъл пред публика като проводник на кооперативната идея в гр. Ним и лекцията му имала огромен успех. Дори била отпечатана и се раздавала от „Съюза на потребителните дружества във Франция". На втория конгрес на потребителните сдружения, състоял се в Лион през 1886 г. е избран за председател. От тогава той е член на почти всички кооперативни конгреси и чете лекции не само в Париж, а и в провинцията. Той и няколко негови ученици образували кооперативна школа, наречена „нимска". Същността на учението в тази школа е, че кооперативизма трябва да бъде самостойна и безпартийна система на организация за производство, диктувано от потреблението, в противен случай не би могъл да разреши социалния въпрос. Шарл Жид и неговата школа са наречени „солидаристи", защото апелират не към класова борба, а към солидарност на всички потребители.
Един от биографите на Жид, Л. Понти пише: „Ш. Жид е убеден апостол на кооперацията, изкусен и несравним оратор; неговата реч не само убеждава, но трогва и възвишава."
Фридрих Вилхелм Райфайзен е основател на кредитната кооперация не само в Германия, но и в Австрия, Италия, Франция, Белгия и Русия. През трудните и гладни 1846-1847 години той е кмет на Вайрбуш и с помощта на няколко граждани основават дружество за закупуване на жито и картофи, които доставяли от далечни места. Когато житото пристигнало започнали да пекат хляб в своя фурна и така понижили цената на хляба наполовина, а това дало възможност на бедните да си купуват хляб по-евтино. Насърчено от успеха дружеството продължило своята дейност и през пролетта на 1847 г. купили жито и картофи за посев.
През 1849 г. Райфайзен е преместен на длъжност кмет във Фламерсфелд и там заедно с други граждани основават „Дружество за подпомагане на бедните селски стопани". Първоначалната идея на това дружество била набавяне на добитък. Чистата печалба отивала за безплатно снабдяване на бедните селяни с добитък. Към дружеството функционирала и спестовна каса за бедните.
През 1852 г. Райфайзен е преместен в Хедерсдорф, където през 1854 г. също основал „благотворително дружество", което имало по-широки цели: грижи за изоставени деца, даване на работа на освободени затворници и безработни и доставка на добитък на бедните.
Всички тези дружества, основани от Райфайзен имали повече благотворителен отколкото кооперативен характер. Но през 1864 г. той решил да преработи устава на дружеството по образеца на Шулце - Делич, като по този начин и бедните, на които до сега само са помагали да могат да станат членове и така то се превърнало в ново кооперативно дружество.
През 1869 г. Райфайзен предлага имуществото на дружеството в Хедерсдорф да се раздели на четири части, колкото са енориите и по този начин се образували четири дружества.
Най-характерна черта на Райфайзеновите кредитни дружества е изпълнението на няколко кооперативни функции едновременно. Те не се ограничават само с кооперативен кредит, а се занимават и с набавяне на всичко необходимо за селското стопанство, продажба на храни и зеленчуци, набавяне на машини за общо ползване, добитък за подобрение на породата и др. Като пропагандирал преминаването на кредитните дружества към други кооперативни функции Райфайзен отбелязвал, че за това не е нужно отделяне на управлението. Така в селата съсредоточаването на цялата кооперативна дейност да бъде в едно дружество.
През 1868 г. той предприема и първото си пътуване за пропаганда на кооперацията. В резултат на това се основали 12 кредитни дружества, а в края на 1871 г. те били вече 77 на брой.
Вследствие на разпространението на кредитните дружества се натрупал и известен опит. Тъй като в дружествата в провинцията членове били повече селски стопани, а в тези в градовете от всички професии и класи на обществото започнали, да се наблюдават периодични приливи и отливи на пари. За изравняване на тези средства, а също така и за защита на интересите на кооперацията Райфайзен предложил обединението им в един съюз. Очакванията му се оправдали, когато през 1872 г. 11 кредитни дружества основали „Рейнската селско стопанска кооперативна банка".
През 1876 г. „Рейнската селскостопанска кооперативна банка" е превърната в акционерно дружество под името „Селско-стопанска централна заемна каса" и Райфайзен се погрижил да й придаде кооперативен характер: разпределянето на печалбата било ограничено, а запасният фонд се образувал така, както в отделните дружества.
През 1881 г. Райфайзен заедно със своя приятел Фасбендер и дъщеря си образували фирма за търговия с вина и др. като главната цел на тази фирма била да осигури пенсия на служителите на кооперативното дело и да привлече нови сили. По късно тази фирма започнала да закупува за дружествата всичко необходимо за селското стопанство. През 1888 г., когато Райфайзен умира, в създадения по негова идея съюз членуват повече от 400 кредитни дружества.
Използвани са материали от „Строителите на кооперацията и техните идеи"
