Още преди Освобождението през 18 век у нас възникват различни форми на задружен труд и взаимопомощ. Тези форми на сдружавания, възникнали масово в средата на 19 век показват, че духът на обединението, взаимодействието и взаимопомощта е помагал на българското население в продължение на много години да оцелява, да се развива и да се замогва. Това са предкооперативни форми на сдружаване, което е израз на спонтанната реакция на населението и води до обединяване за преодоляване на неговите битови и стопански проблеми. Тези форми са свързани преди всичко със земеделието и преодоляване на бедността в българското село по онова време. Такива например са жетварските чети, в които работоспособни хора от неплодородни райони на страната, помагат за прибиране на реколтата от зърно в Добруджа, Тракия и други райони с богат урожай. В края на сезона те получават като възнаграждение определено количество зърно и го разпределят за своите домакинства. Подобни форми са и градинарските сдружения, които функционират в страните от Централна Европа, и не на последно място селските взаимоспомагателни каси, създадени с цел да подпомогнат бедните семeйства и техните деца.
Те са предшественици на кооперациите и подготвят селските хора за духа и предимствата на кооперациите, когато те започват да се учредяват. Както за всички страни, така и у нас възникването на първите кооперации е свързано с три основни предпоставки: икономически, обществени и идейни.
Важно е да се отбележи, че тези предпоставки, обуславят водещия дух на единението и необходимостта от кооперацията.
Икономическите са свързани с установяване на основите на пазарното стопанство. Това става в резултат на Освобождението на България и разрушаването на Османската феодална система. По време на временното руско управление се извършва основен социално-икономически акт или т. нар. поземлена реформа. Отменя се всеобщото право на султана върху земята като владетел и тя се разпределя между селското население пропорционално на членовете на семейството. Така се поставя началото на фермерското стопанство в България и развитие на производителни отношения. Неслучайно първите кооперации в България са в областта на земеделието, като главно те целят осигуряване на евтин и достъпен кредит за развитие стопанствата на земеделските производители. Това спомага за рязкото увеличаване на земеделското производство и развитие на пазара и международната търговия. Успоредно се развиват традиционни за България занаяти, зависими от земеделието (бъчварство, грънчарство, обработка на мляко и други). При тези условия се развиват и различни форми на бизнес, създават се първите акционерни дружества, т.е. налице са икономическите предпоставки за появата на кооперацията, защото страната е земеделска и занаятчийска, а това са дребни и средни производители, които за да оцелеят търсят възможности за сътрудничество, взаимно обслужване и обединение.
Веднага след Освобождението в страната се създава нов обществен ред. Въвежда се многопартийна система и се приема нова конституция - модерна за времето си по образец на конституциите на западните страни. Гарантират се свободата на словото, печата, вероизповеданията, сдружаването, избирателното право и пр.
В много райони на страната се правят опити за образуване на сдружения, основани на принципа на взаимопомощта и самопомощта. Разширените контакти с външния свят са съпроводени с проникването и на много нови идеи, като една от тях е именно идеята за сдружаването и единението като средство за самозащита на дребните производители. Въз основа на нея по-късно се оформя идеята за образуването на първите кооперативни сдружения в страната.
В годините след Освобождението се подготвя млада българска интелигенция, която завършва своето образование в големите европейски университети. Интересът към икономиката на Европа и особено към модерните явления на Стария континент е голям. Появяват се преводни книги, излизат такива и от български автори за това как да се развива икономиката на страната. През 1888 г. се появява книга, преведена от руски - „Съдружествата в Европа”, в която се представят всички форми на стопанска дейност в европейските страни. Една от главите е посветена именно на кооперативното движение в Европа. Интересът към кооперациите става все по – голям, като много млади учени провеждат лекции из страната за постиженията на Европейското кооперативно движение. Сред тях особено изпъкват имената на Тодор Йончев, завършил своето образование в Австрия и Швейцария и Тодор Влайков, завършил образованието си в Русия.
След провеждането на беседа в село Мирково (Пирдопско) на двамата е предложено да помогнат за създаване на кооперация от типа Райфайзен. Така през октомври 1890 г. в Мирково е създадена първата българска кооперация, наречена Мирковско взаимодавно земеделско спестовно дружество „Орало”. За първи председател на Мирковското дружество е избран Станчо Цветков Гърбев. Този избор съвсем не е случаен. Гърбев е сред мирковчани, които преди Освобождението работят в Цариград и образуват там задруга, наречена от тях Мирковски вакъф. Председател на задругата е именно Станчо Гърбев. Вакъфът имал за цел да развива културно-просветна дейност, в това число спестовна и родолюбива. В изпълнение на тази своя цел той подпомагал новодошлите в Цариград мирковчани и набирал средства за родното село. Предполага се, че при връщането си в България Станчо Гърбев или други участници във вакъфа са донесли със себе си неговия печат. Той е с арабски шрифт и се състои от 5 отделни части – четири равни части от кръглия печат и ръкохватка, която ги събира в едно цяло. Отделните части се съхранявали от отделни членове на управата на вакъфа. Поставянето му изисквало съгласието на всички членове, които предоставяли държаните от тях части, за да се събере целия печат. Днес печатът се съхранява в Националния кооперативен музей в сградата на Централния кооперативен съюз и е един от най-ценните и предизвикващи интерес експонати.
Интелигенцията, просветеното българско офицерство, както и будните занаятчии допринасят и за учредяването през 1895 г. на първата потребителна (гр. Шумен - Офицерско икономическо дружество „Опит”) и първата трудовопроизводителна (гр. Габрово - Работническо шиваческо дружество „Напредък”) кооперации у нас.
Изключително важен фактор за развитието на държавността, народността и националната икономика става и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, довело до създаването на днешна обединена България.
Само 5 години след прогласяването на Съединението е учредена и първата българска кооперация, която слага началото на кооперативното движение у нас. От този момент и понастоящем българските кооперации са неразделна част от икономическия и социален живот в страната, осигуряващи равноправие, равнопоставеност и икономически и социален просперитет на своите членове.
Кооперативните организации от системата на Централния кооперативен съюз, в продължение на повече от 125 г. от своето съществуване винаги са отдавали значимо място на акта на Съединението и много от тях неслучайно са свързали името си не само с този Акт, но и с неговата символика и многоликото звучене на самата дума. Съединение, което води до възстановяване и единение на българската държава и народ в най-пряк исторически смисъл и продължаване на нашето над 13-вековно развитие.
Духът на основоположниците, стремежът към единение, солидарността и грижата за другите е жив и понастоящем. Доказателство за това е и една от най-новите кооперации в системата на ЦКС - кооперация „Един-е-ние”. Учредена през 2015 г. изцяло от млади хора, една от основните дейности на кооперацията е насочена към популяризиране и подпомагане на кооперативните и други организации на хора с увреждания и неравностойно положение.
Днес, когато търсим синоним на думата „единение” можем да открием редица значения сред които единство, обединение, съгласие, солидарност, дружба и пр. Все думи, които са вплетени в зараждането, развитието и същността на кооперативното движение. Може би и за това не случайно те са залегнали в имената на немалка част от кооперативните организации, а значението им е в основата на всеобщопризнатите кооперативни принципи и ценнности.
Дирекция „Кооперативна политика и европейски проекти”
